Татко, който обича да си гледа бебетата, но това не е най-важното

Привикнали сме към стандартния наратив – жената си стои вкъщи с пералнята, мъжът е на работа с дебелия си портфейл и носи изгладена риза. Идва си изморен, играе с децата и ляга да спи. През уикенда едвам се сеща, че трябва и жена му да отдели време за себе си.
В наши дни обаче, в повечето страни на бащата се полага същия отпуск за гледане на бебе, както и този на майката, ако семейството е стигнало до подобно решение.

Ето историята на Александър от Москва, баща на близначки:
Аз съм на 27 години и преди година и половина станах татко. Разбира се, че не бях готов за това – искахме деца и бременността, така да се каже, беше планирана, но това се оказа маловажно, защото докато децата не влязоха вкъщи и ние не започнахме някакъв нов живот, стана ясно, че не е било възможно да се подготвим за нещо подобно.

Много е сложно да проумееш с какво да започнеш и изобщо как да общуваш с малко дете – то просто си лежи, гледа с неразбиране, нищо не казва и едвам реагира на твоя образ. С времето, дори с течение на много повече време, отколкото ти се струва, разбираш, че цялата грижа за малкото е смяна на памперс, къпане, хранене и това е основното и важно общуване на този етап.

Жена ми кърми месец, затова мога да кажа, че ми провървя – през това време можех да участвам пряко в останалите процеси. Знам, че много мъже се жалват как са пропуснали ранните години на децата си и съжаляват за това. Баща ми, например, заради работата си или заради характера си, нямаше особено участие в моя живот и в този на брат ми, докато не станахме малко по-съзнателни същества. В никакъв случай не исках нещата в моето семейство да са такива. Затова ми беше важно максимално да се включа във всяко взаимодействие с децата от самото начало, дори и то да значи банална смяна на памперс.

Сложното в цялата работа с децата е, или поне в моя случай беше, че се появяват двама души, които са в живота ти завинаги – крехки, неразумни, беззащитни – и за които трябва напълно и изцяло да отговаряш.

А битовите въпроси са най-сложните – пъпки, подсичане, зъби – просто, защото детето е малко, и не може да каже какво го безпокои. Относно хигиената, храненето и приспиването – на мен от самото начало ми се удаваше лесно, така че всички разговори за това, че мъжете не могат да се справят с децата, са неверни.

Колкото са по-големи, толкова повече време е необходимо на родителя да помисли – трябва да се започне с възпитанието, дори понякога да е сурово, пък да ви се иска само да ги държите на ръце и да ги лигавите. Но децата усещат всичко, затова и с мен са по-капризни, отколкото с жена ми, която по-малко се поддава на техните приисквания.

За страховете
Боиш се от всичко – от всяко падане, от всяка температура. Както и за това, че когато пораснат, няма да са близо до теб. Не, че просто ще пораснат, това е нормално, можеш да го приемеш, а че няма да искат да си общувате, няма да чувстват вашата любов.

Уча задочно и работя на две места, дори понякога успявам да съм и на още едно. Никога не ме е напрягал факта, че и работя, и съм с децата в свободното си време. Дори ми се струва, че жена ми се изморява повече, отколкото аз, защото имам възможност да лавирам с работните си задачи. Единственото, което много ми липсва, е невъзможността вкъщи с жена ми да четем, да гледаме неща, да се самообразоваме – затова не остава нито време, нито сили.

Не усещам, че близначките ме обичат по друг начин, както обичат майка си, но жените си имат своето ниво на общуване. Дори и в тази ранна възраст, те са съвсем различни личности – и като характер, и на външен вид, по различен начин проявяват своята нежност или негативните си емоции. Но въпреки всичко си мисля, че бащата не може да замени майката, колкото и добър родител да е, просто защото не е преживял момента с бременността – този етап на близост. Това винаги остава между тях.

За инстинктите
В майчинския инстинкт вярвам, но не знам кога започна това, честно. Не помня и кога заобичах децата си – мисля си, че беше още докато са в утробата. Като цяло, единственото, което е нужно, за да обичаш децата си, е да обичаш човека, с когото сте решили да ги имате.  
Струва ми се, че много мъже не се занимават с децата си, не защото не ги обичат, а защото се страхуват. От неумението си, от крехкото телце на детето – не влизат в този филм, защото е прието да се смята, че това не е мъжка работа и никога няма да направят нищо по-добре, отколкото жената.

Не, според мен, това далеч не е така.

Източник: woman.rambler.ru